Мрак.Тишина.Две очи,които могат да пробият дупка в душата на всеки.Поглед към мен,после настрани.Тишина.Напрежението в този момент е толкова силно,че може да се долови във въздуха на момента.Време,което не спира да тече,но никой не го усеща.Приковани сме в капана на хаоса и бъркотията в собствените си сърца.Самотата ми ме убива на доста често.Твойта те е променила.Поглед,после още един,последван от дълго вторачване,отражение,фин блясък на очите.Единственото,което можеш да чуеш са ударите на сърцата-бързи и отчетливи.Свеждам поглед,чудя се...моля се.После отново вдигам глава и минават минути ,през които единствено съзерцавам душата ти през очите.Те ми говорят,красиво е,спокойно е.Изведнъж всичкото това спокойствие се наурши от едно единствено движение,за точно една секунда всичко всякаш избухна,всякаш тъмнината се превърна в силни искри светлина,тишината във всевъзможни красиви звуци!Всичко започна да се върти толкова бързо,сърцето спря за миг и после продължи да бие още по-ускорено.После отново настъпи мрак и тишина.Разбрах какво беше причинило хаоса ,който настъпи така мигновенно-една целувка.Тя преобърна целият ни свят за момент,обърна го с надолу главата и го разклати.Беше от целувките ""убиец"" -аз така ги наричам,защото действат като природно бедствие,което може да те убие,но ако я преживееш завинаги остава спомена за нея,чувството остава завинаги запечатано в сърцето.Един от моментите,в които се чувстваш истински жив! След нея всичко се успокои,мрака възцарува пак в очакване на следващата буря :)

няма да се изхвърлям като в предишните ми коментари, просто ще кажа,че ми харесва!:)